Бяла пътека

Момиченце малко
искрица държи,
в мънички длани
нежно крепи!

С поглед сияен,
с порив лъчист,
протегна ръчички
към небосвода чист!

Тръгна полека
по бяла пътека!
От изгряла Звездица,
взема си искрица!

Скрита в сърцето
искрата стаи,
вятър - немирник
да не угаси!

На болно детенце
с тъжно сърце,
в дома край реката
ще отнесе!

Вяра и радост
да му донесе,
Звездата огряла
Витлеемско небе!

Усмивката върши чудеса!

Някой казват - ако денят ми е усмихнат и аз съм усмихнат! Ако денят е мрачен и на мен настроението ми застрашително спада! Аз, обаче установих, че дори и навън проливен дъжд да вали, дори и слънце да няма, ако душата е усмихната, то и денят ще е усмихнат и спорен! И как, да не изгрее усмивка на устните и радост да стопли сърцата ни, когато светът около нас е изпъстрен с толкова красота и ни подарява красиви и приятни мигове! Само, че беше обратно! Усмивката се появява първо в сърцето и тогава грейва на лицето, защото весело сърце прави засмяно лице!

Днес имам желание да напиша нещо за усмивката и за красотата, която тя създава в отношенията между хората. Усмивката е едно от най-прекрасните неща, който Господ е създал за нас хората! Тя е красива и безценна перла!

Не ни струва нищо, за да се усмихнем, а получаваме толкова много, усмихвайки се......

Усмивката представлява външен израз на вътрешното ни духовно състояние. Точно това, което написах малко по-горе, а именно - " весело сърце прави засмяно лице! "

При това е най-бързата и красива промяна във външният ни вид!
На всички ни е приятно да общуваме с усмихнати, ведри хора! Те създават приятна обстановка и предразполагат към откровен разговор! Усмихнатите, лъчезарни, слънчеви хора носят със себе си огромен положителен заряд, който предават на събеседниците си и са източник на добро настроение, непринуденост и топлина!

Освен това, Тя е много силно оръжие! И чудесно обезоръжава....! Ако имаме срещу себе си гневен човек и му се усмихнем, то тогава неговата реакция се променя. Остротата на гнева намалява! Ако съумеем да продължим разговора с усмивка и добавим, и блага дума, ( "тъй като блага дума отклонява от ярост" ) то тогава нещата съвсем си отиват по обичайните места. В резултат на това, бурята се разминава! Мира и спокойствието се запазват! И всичко това, благодарение само на една вълшебна усмивка!

Известна истина е, че непристорената усмивка в комбинация с добро отношение и вложено разбиране, не ни струват нищо, но...печелим приятели.....

Забелязали ли сте, когато някой се усмихва, хиляди звезди блестят в очите му. Искриците от тези звезди се предават и на другите около него и предизвикват и у тях усмивка и добро настроение! От усмихнатите хора струи доброта, искреност и топлина! Усмивката ни зарежда с положителни емоции, оживотворява цялото ни същество - кипи истински живот! Оказва се, че тя е и много здравословна......колкото повече се усмихваме, толкова по-добре се чувстваме!

С една дума, усмивката върши чудеса!

Затова, усмихвайте се и се обичайте! :)

Ако имаш вяра...

" Ако искаш, Господи прости!
Ако можеш, Исусе очисти! "
Тез` прочувствени молби
излизаха от страдащи устни!

И отговора бе готов,
пълен с толкова любов:
" Ако можеш повярва - прогледни!
Ако имаш вяра - проходи! "

Отекват тези думи във съзнание
и възвестяват края на едно страдание!
Като звън камбанен разнасят се навред,
даряват нов живот за мене и за теб!

Тези святи думи, изречени
отпреди толкова години,
актуални са и днес!
Това е най-пречудна вест!

Тях изрече ги Христа -
Спасителят на човешката душа!
За да ни избави от смъртта,
да имаме живот във Вечността!

И радваме се много ний на тях,
че освобождават ни от грях,
че ни носят облекчение -
във тях е нашето спасение!

Изцелени сме от болестта,
от мъката, от тежестта,
от бремето, което ни гнети,
от болката, която ни души!

И днес гласът на Господа гърми
и посланието Му гласи:
"Ако имаш вяра в мен
силен ще си всеки ден!

Ако имаш вяра в Мен
със свобода ще си дарен!
Вярата ти те спаси
иди си и не съгрешавай вече ти!

Ако имаш вяра ти
в молитва прибегни,
благодари и прости
и повеленията Ми пази!

С вяра чакай всеки ден
да се сбъдне определеното от Мен!
С вяра Ми се поклони
и очаквай чудни дни!

И няма да поддадеш се на страха!
Ще се изпълваш с Любовта!
Вярата ще те крепи
през трудности и през беди!

И вярата си не предавай!
Със смирение и вяра на Мене уповавай!
Със вяра има изцеление!
Чрез вяра истинско е поклонение! "

Така Авраам победи,
сред приятелите на Бог се нареди!
Със вяра Йов не се предаде
и своя Господ не предаде!

Със вяра Йосиф се пребори,
прелюбодейство той не стори!
В тъмница беше хвърлен той,
но остана верен на Бога свой!

Защото вяра имаше в сърце
и стоеше твърдо и добре
знаеше, че Бог ще го спаси,
сега в затвор да е дори!

Със вяра Данаил влезна,
между лъвовете попадна,
но Бог затвори челюстта
на хищниците във рова!

И царицата Естир
моли се и най-подир,
със вяра при царя влезе смело
и изпълни свойто дело!

Хей човече, вяра имай ти
и знай, тя ще те спаси!
И донесе ти нов живот,
и правдата, и трайният имот!

Сътворението

В началото земята беше пуста и неустроена.......


И Бог каза: " Да бъде светлина!" И стана светлина! И Бог
нарече светлината Ден, а тъмнината Нощ! И стана вечер, и
стана утро! Ден първи!


И Бог каза: " Да бъде простор, който да раздели вода от вода!"
И Бог нарече простора - Небе! Ден втори!


И Бог каза: " Да се събере на едно място водата, която е
под небето, та да се яви сушата!" И Той нарече сушата -
Земя, а събраната вода, нарече - Морета! И Бог каза:" Да
произрасте Земята крехка трева, трева семеносна и плодо-
носно дърво, което да ражда плод, според вида си!" Ден трети!


И Бог каза: " Да има светлина на небесният простор, за да
разделя Деня от Нощта!" И Бог създаде по-голямото светило,
за да владее деня.....


...и по-малкото, за да владее нощта....


Създаде и звездите....


И Бог каза: " Да произведе водата множество одушевени
животни......


...и птици да хвърчат над земята по небесния простор!"
Ден пети!


И Бог каза: " Да произведе земята добитък, влечуги и зем-
ни зверове, според видовете им! "


И Бог каза: " Да създадем човека по Наш образ и Наше подобие..."
И Бог създаде Човека, мъж и жена ги създаде! Ден шести!


И на седмият ден, като свърши Бог делата, който беше съз-
дал, си почина ! И благослови Бог седмият ден и го освети,
защото в него си почина от всичките си дела!


Това е произходът на небето и земята при сътворението им във времето,
когато Господ Бог създаде земя и небе!!!
Битие - 1гл.

През сълзи...се усмихни!

Когато много те боли...
Светлинка като не виждаш ти дори!
Когато облак засенява
и мрак в душата пропълзява...
Когато сили нямаш ти
и връхлетят те урагани и беди!
Когато паднеш от стрели
от "приятели добри"... дошли!
Когато болест сполети...
Когато отчаян си, обезсърчен
тъжен, сам, сломен
от думи зли ранен...
Когато някой ти изневери
и сърцето ти, кърви...кърви...

Когато много, много те боли...
Не се отчайвай, силен си, помни
на Живота през сълзи се усмихни
и знай, че в този свят голям
Някой те обича, нейде... там!

Имай вяра, запомни -
през всички трудни, тежки дни
вярата ще те спаси!
Вярата в Доброто, в Любовта,
вярата в Твореца на света!

Да обичаме!

Нека винаги да се обичаме!
Думи тежки нека не изричаме!
Нека учим истини да сричаме,
поуки всекидневно да извличаме!
На страдание никого да не обричаме...

Нека от греховността да се отричаме
и Доброто силно да обичаме!
Нека в нищо да не се заричаме,
на птици волни да приличаме!
Нека злото от корен да посичаме!

Към Светлината с протегнати ръце да тичаме!
Всичко свято, ценно нека да почитаме!
Човеци - Истински да се наричаме!
Нека на Създателя си да приличаме,
като Него безрезервно ДА ОБИЧАМЕ!

С него

Имаме си ний едно
смъртоносно, буйно зло.
Веднъж казва, че обича
друг път от всичко се отрича
и...език се то нарича.

С него ласкаем до небесата
с него проклинаме в душата.
С него хвалим се безмерно
с него говорим лицемерно.
С него убеждаваме вълшебно
с него лъжем прекомерно.
С него възхваляваме приятел
с него ставаме предател.
С него благославяме света
с него влиза в нас греха.
С него в` вярност се кълнем до века
с него унижаваме Човека.
С него говорим за любов
с него отпращаме човек, дошъл със тъжен зов.
С него клюките говорим
с него и за святост даже спорим.
С него думи нежни тихичко редим
и пак със него викаме, крещим.
С него вършим всичките злини
с него пак твърдим, че сме добри.

Говорим думи ту добри, ту зли
тъй минават всичките ни дни.
А кой пред Страшний съд ще ни спаси?

И...кажете вий сега,
извира ли от белокаменна чешма
и сладка, и горчивата вода?

Вирус " Клюка "

Клеветник броди по света -
със цел да наруши Мира.
Да посее омразата в сърца,
да погуби човешката душа.

Тоз клеветник е Сатана.
Той изкушава Божиите чада.
Разпръсва вирус между тях,
за да ги изпълни с грях.

Да се заразят със вирус "Клевета"
и омърсят очистените си сърца.
Да се намерят в духовна нищета,
да се изгубят в тъмнина.

Да! Вирусът се казва " Клюка."
Кой какво говори, хич и не му пука.
Едно е важно -да стои и да говори
и това днес колко пъти ще се повтори.

Да се меси в чуждия живот,
а неговия - на автопилот.
Да обсъжда: кой се скарал, кой се сбил,
кой във кафенето е препил.

И това е сладка приказка за теб,
с това се храниш, всичко ти е на ред.
Но знай, че твоята душа стене
под напора на туй голямо бреме.

Това я пълни с мръсота,
пръска я със кал, с нечистота.
И таз очистена със Свята кръв душа
се връща пак във тъмнина.

Там във мрак и тъмнина
е царството на Сатана.
Раздори, завист и вражди -
клюката ги породи.

Когато се впускаш да клюкариш
припомни си тез слова -
сам пред себе си затваряш
небесните врата.

От тез небесни, чудни порти,
от гдето идва Светлина -
няма нищо да получиш,
щом владей те Сатана.

Ти, бори се мила душо
с този грях, със Сатана.
Забрави за вирус "Клюка" -
сила имаш във Христа.

Във Христа ще изцелееш.
Във Христа ще победиш.
Да одумваш брата няма да посмееш -
благословение ще си посееш!

Ти се радвай във Исуса
весели се, песни пей.
Вместо да говориш клюка,
семето на Бога сей!

И така ще се превърнеш
от клеветник в свят човек.
И живота си ще преобърнеш -
благословен ще си до век.

И Господ ще е доволен,
че не роб си, а свободен,
че живееш в светлина,
а и ходиш по Духа.

И така: вземи решение
да си силен в дух и плът.
Далеч бъди от прегрешение,
извърви достойно земния си път.

И Бог ще те благослови
и със сила зареди,
за да станеш нов човек,
да му служиш ти до век!

Трудните моменти

На всеки от нас се налага да преодолява препятствията, възникнали по време на пътуването ни, докато сме тук на тази земя. Нека не се отчайваме, ако точно в този миг имаме проблеми и нещата не се случват, както бихме искали, не следват предварително очертаният от нас план. Няма нищо случайно! Не случайно преминаваме през тези изпитания, не случайно животът ни ги поднася и въпреки, че са тежки, нека не губим вярата си, че ни предстои нещо много по-добро за в бъдеще, че всъщност ни предстои най-доброто, и ние трябва да преминем през тях, за да станем не само по-силни, по-смели, но и по-добри. Защото преодолявайки всяка възникнала пред нас трудност, ставаме по-силни, учим поредният си житейски урок, подготвяме се за следващото предизвикателство в живота ни, именно, защото животът ни е една постоянна борба за преодоляване на тези изпитания. В Библията е записан следният стих: " Не е ли земният живот на човека, борба за воюване?" Да, борба е и то всекидневна! Да, воюваме и то всекидневно срещу толкова много неща, най-вече със себе си, но това е друга тема. И за да побеждаваме в битките, наистина трябва добре да сме въоръжени със сила, любов и търпение!

Истина е, че, за да израсте една гъба и е необходима една нощ, но тя е крехка, нежна, не може дълго да издържи. Много лесно, без никакво усилие можем да я унищожим, винаги, когато решим да го сторим! Докато за огромният и мощен дъб е необходимо дълго време, за да израсте - години, но е величествен, силен, непоклатим, устоява срещу всяка буря, дори ураганни ветрове не са в състояние да сломят неговата съпротива и да го унищожат!

Никой от нас не би желал да бъде като крехката гъба - беззащитен и слаб, а бихме желали да притежаваме силата и несломимият дух на дъба, за да се справяме и преодоляваме успешно трудните мигове в нашият живот.

А, и знаем, че " това, което не ни убива, ни прави по-силни ", така, че изпитанията, които несъмнено идват в живота на всеки един от нас ни правят, и по-силни, и ни подготвят за следващата битка - с една дума, колкото и странно да звучи, и нереално за някой - те са за наше добро!

Вярно е, не е лесно, когато преминаваме през тях, страдаме, съкрушават духа ни, понякога се отчайваме...с една дума - боли, но това е за момента. Нека в такъв момент не забравяме следните стихове, който лично на мен ми дават огромна сила и мощ, за да се боря с тежките моменти. Ето ги и тях:
"Никое изпитание не се вижда на времето да е за радост, а е ТЕЖКО, но после принася правда, като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него! " и другият стих: " Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек, обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, за да можете да го издържите! "

Като преодолеем обаче изпитанието и си направим равносметка, обръщайки се назад, разбираме, че нещо сме научили, излизайки от тази ситуация, извлекли сме си поука, която ще ни е необходима за в бъдеще, усвоили сме урока, и не на последно място, освободили сме се от някакъв недостатък! Може мъничко, но в нас е настъпила промяна и тази промяна винаги е за наше добро, дори и в момента да не осъзнаваме пределно ясно този факт.

Така, че бъдете силни и смели, не се поддавайте на отчаянието, а запазете вярата и любовта в сърцето си! Те са тези, които ще ви помогнат! Помолете се, усмихнете се, дори и да ви се струва трудно, и слънцето на правдата ще грейне в душата ви, и ще освети най-тъмните и мрачни кътчета, и ще прогони най-мрачните и тъмни мисли от съзнанието ви!

Молитвата, усмивката, вярата, любовта, добронамереността винаги отключват в нас най-добрите и чисти намерения, и желания, готовността ни да даряваме, да обичаме, да помагаме, да проявяваме търпение и да влагаме разбиране!

Усмихнете се, радвайте се, обичайте се и не забравяйте:
Нищо в този свят суров
не се постига без Любов!

Ловец

Засада. Стръв. Капан.
Ловец изкусен, обигран.
Опънал силно тетива, изстреля
бързо любовната стрела.

В сърцето право я улучи тя.
В този миг силно тя си пожела -
да бъдат двама във едно.
Душа и тяло, и сърце -
завинаги на него да даде.

Огън...и сълзи

Пречиства огънят среброто!
Нагорещява и топи!
От примесите по среброто
не остават и следи!

Красива фигура да се оформи
без примеси, нечистота!
С изваяни и дивни форми,
туй накрая е целта!

Гори и жари и` сърцето,
разпалва и топи!
Ненужно всичко отстранява,
сърцето чисто засиява!

Прекрасна фигура се получава!
В огъня се промени!
От ден на ден по-красива става,
започва да блести!

Ще стане истинска, красива,
с чуден блясък ще искри
и много красота, и радост
на хората ще подари!

Но...преди това, през огън
ще премине...и сълзи!

Мъртва душа

Какво съм аз?
Частица от безкрая...
Прашинка, плуваща в безбрежността...
Кратък миг от Вечността.

Какво съм аз без Любовта?
Кимвал що дрънка, не звъни.
Без звук, без глас...и музика
вълшебна в мене не звучи.
Брулена от диви ветрове душа,
опожарена, опустошена,
от несбъднати мечти сломена.
Не струвам нищо на света,
ако да дам не мога...не горя...
щом не мога да обичам от душа!

Какво съм аз без Любовта?
С пробойна кораб в океан
от яростни вълни, безмилостно люлян,
потъващ в пълен от греховност океан!
Дори на себе си не мога да даря
мир, покой и топлина,
а как ли други да теша,
ако в сърцето ми я няма Любовта?

Какво съм аз без Любовта?
Дърво без корен, без живот.
Сухи клони без листа.
Безплоден силует, крачещ по света...
Кристално чиста като роса,
но...отронена във самота сълза.
Залязващ лъч във тъмнина...

Какво съм аз без Любовта -
без Святата, Божествена?

Ранена...мъртва съм душа!