Вървейки по Пътя, който всеки от нас е избрал и сблъсквайки се с различни житейски ситуации, учим...учим уроци и растем...растем духовно! Всъщност, нищо ново под небето! Затова сме тук, за да се учим...
Най-ценният урок, който ми е бил преподаван и който изключително много ценя, и ми носи само позитиви е правилния начин на общуване с хората, населяващи и докосващи се до моя свят!
Правилният начин не е да осъждаме, обсъждаме, упрекваме, критикуваме, а по този начин и нараняваме, не е да демонстрираме арогантност, високомерие, превъзходство над тях, не е да търсим само и единствено недостатъците им, а да се опитваме да открием пътят към тяхното сърце, където е скрито зрънцето доброта и човеколюбие, за да може да се разлисти това зрънце и да даде плод...не е да ги сочим с пръст, а просто...да ги обичаме! Така, както Исус обича нас - безусловно, с много любов!
Ах, тази вълшебница - Любовта!
Без нея животът ни е немислим и нищо ценно, добро и градивно не може да се сътвори! Тя е здравата основа, върху която можем и е добре да градим, и която устоява на всички бури и порои! Без нея сме нищо!
Благодарение на нея можем да изпитаме огромна радост и удоволствие от общуването си със хората! Притежаваме ли я, тогава проявяваме търпение и внимателно изслушваме и състрадаваме, тогава проявяваме мъдрост и влагаме разбиране, тогава не сочим с пръст, а просто...обичаме!
Само, ако изпълва същността ни, извира от сърцата ни, само тогава може да облива с топлина и нежност, всички покрай нас!
Обичаме ли - даваме...даваме...даваме...
Какво ли? - частица от своето сърце...
Някъде прочетох: " Можеш да дадеш без да обичаш, но не можеш да обичаш, без да даваш! "
Няма по-добро време, в което да изразим обичта си, от днес!
Не сме господари на утрешния ден, затова обичайте и дарявайте любов - днес!
Утре, може да е късно...
Най-ценният урок, който ми е бил преподаван и който изключително много ценя, и ми носи само позитиви е правилния начин на общуване с хората, населяващи и докосващи се до моя свят!
Правилният начин не е да осъждаме, обсъждаме, упрекваме, критикуваме, а по този начин и нараняваме, не е да демонстрираме арогантност, високомерие, превъзходство над тях, не е да търсим само и единствено недостатъците им, а да се опитваме да открием пътят към тяхното сърце, където е скрито зрънцето доброта и човеколюбие, за да може да се разлисти това зрънце и да даде плод...не е да ги сочим с пръст, а просто...да ги обичаме! Така, както Исус обича нас - безусловно, с много любов!
Ах, тази вълшебница - Любовта!
Без нея животът ни е немислим и нищо ценно, добро и градивно не може да се сътвори! Тя е здравата основа, върху която можем и е добре да градим, и която устоява на всички бури и порои! Без нея сме нищо!
Благодарение на нея можем да изпитаме огромна радост и удоволствие от общуването си със хората! Притежаваме ли я, тогава проявяваме търпение и внимателно изслушваме и състрадаваме, тогава проявяваме мъдрост и влагаме разбиране, тогава не сочим с пръст, а просто...обичаме!
Само, ако изпълва същността ни, извира от сърцата ни, само тогава може да облива с топлина и нежност, всички покрай нас!
Обичаме ли - даваме...даваме...даваме...
Какво ли? - частица от своето сърце...
Някъде прочетох: " Можеш да дадеш без да обичаш, но не можеш да обичаш, без да даваш! "
Няма по-добро време, в което да изразим обичта си, от днес!
Не сме господари на утрешния ден, затова обичайте и дарявайте любов - днес!
Утре, може да е късно...