Тих пристан

Свойто лутане спира
душата ми днес.
Тих пристан намира,
скъпоценна вест -
перла безценна открива.
Отвъд вечността
ангелски глас
нежно изрича:
" Христос те обича! "
На пресекулки, бавно
премигва умът ми и срича...
С теменужена нежност
душата погали,
алое и смирна
във дар ми остави.
Сияен рубин
изгря във душата -
сам Божият Син
ме обикна в отплата
на оковите тежки
и мойте грешки.
И вече до мен Е
във мрак и беди,
щом с Него съм зная
нищо не ще ме победи.
В славно присъствие
Духът ми обви.
До Себе Си - Царствен
и мен извиси!
Гласът Му тъй нежен,
благ и копнежен
в ума ми шепти:
" Обичам те, Аз!
Обичай Ме, ти! "

Главна роля

Творецът в мене е заспал,
отпуснал се е, натежал,
но не забравям и за миг,
че пиша Романа си велик.

Писатели сме и творци
и то на нашите съдби.
Ковем уверено със чук,
извайваме живота си, сега и тук.

Всекидневно пиша таз история -
за един живот с кратка предистория,
който Бог изпратил е на таз земя
да премине трудности и чудеса.

И писалката е с огнена следа.
Записва всичко: болка, радост и вина.
Веднъж сътвореното от мен
не може да променя се съвсем.

И няма чернова и гума
да изтрия казана, ненужна дума,
да зачеркна тежка ситуация,
да направя по-добрата комбинация.

И нямам право на повторение
щом била съм в прегрешение.
Кадърът заснима се веднъж,
записва всичко: мисли, чувства наведнъж.

Не мога и да редактирам
и по-доброто да избирам.
Остава единствено решение -
дубълът да се повтори, с най-доброто изпълнение.

Да! Дубълът ще се повтори, знам,
но оригиналът ще остане там.
Ще се вижда ясно мойта грешка
и греховността на плът човешка.

Кадър подир кадър, в ден един
ще се получи филм неповторим.
Всичко запечатано е в този филм
и разглежда се от Всемогъщий Властелин.

Не може да се прави там корекция
сила няма никаква протекция
най-доброто изпълнение
има там решаващо значение.

И тъй, ден след ден, година след година
животът ценен си премина.
Неусетно времето лети,
отминават месеци и дни.

Сребро в косите заблестява -
чар неповторим придава,
а филмът става по-добър,
по-чудесен, по-интересен.

И ставам по-добър актьор,
воден от най-добрия режисьор.
Всяка роля с чувство изпълнявам
и на Оскара се надявам.

Да получа ценния Оскар,
да ми бъде даден той във дар
за превъзходната игра,
за чистотата на моята душа.

Така се ражда всякоя история,
всеки има своя предистория,
създава всеки филма свой
във него той е главния герой.

Нужда има всеки от подкрепа
да бъде той под нечия опека,
да направи най-добрият филм
и този филм да е неповторим.

Главният герой във моя филм
избира на кого да е любим -
дали служител да е на Доброто
или да е в капана той на Злото.

И ти си главният герой във твоя филм.
От теб зависи, дали филмът ще е неповторим,
дали ще избереш да си любим
на Бога Свят и на Неговия Син?

Slavei

Ценен урок

Вървейки по Пътя, който всеки от нас е избрал и сблъсквайки се с различни житейски ситуации, учим...учим уроци и растем...растем духовно! Всъщност, нищо ново под небето! Затова сме тук, за да се учим...
Най-ценният урок, който ми е бил преподаван и който изключително много ценя, и ми носи само позитиви е правилния начин на общуване с хората, населяващи и докосващи се до моя свят!

Правилният начин не е да осъждаме, обсъждаме, упрекваме, критикуваме, а по този начин и нараняваме, не е да демонстрираме арогантност, високомерие, превъзходство над тях, не е да търсим само и единствено недостатъците им, а да се опитваме да открием пътят към тяхното сърце, където е скрито зрънцето доброта и човеколюбие, за да може да се разлисти това зрънце и да даде плод...не е да ги сочим с пръст, а просто...да ги обичаме! Така, както Исус обича нас - безусловно, с много любов!

Ах, тази вълшебница - Любовта!
Без нея животът ни е немислим и нищо ценно, добро и градивно не може да се сътвори! Тя е здравата основа, върху която можем и е добре да градим, и която устоява на всички бури и порои! Без нея сме нищо!
Благодарение на нея можем да изпитаме огромна радост и удоволствие от общуването си със хората! Притежаваме ли я, тогава проявяваме търпение и внимателно изслушваме и състрадаваме, тогава проявяваме мъдрост и влагаме разбиране, тогава не сочим с пръст, а просто...обичаме!

Само, ако изпълва същността ни, извира от сърцата ни, само тогава може да облива с топлина и нежност, всички покрай нас!
Обичаме ли - даваме...даваме...даваме...
Какво ли? - частица от своето сърце...
Някъде прочетох: " Можеш да дадеш без да обичаш, но не можеш да обичаш, без да даваш! "

Няма по-добро време, в което да изразим обичта си, от днес!
Не сме господари на утрешния ден, затова обичайте и дарявайте любов - днес!
Утре, може да е късно...

Към върха

По пътя прашен и трънлив
със теб Приятелю мой
невидим, мълчалив,
вървя...ден след ден...
Понякога уверено, щастливо,
друг път с сърце натежало...колебливо...
Без ропот, без излишна суета,
ей тъй...с приведена глава
търпеливо...все напред вървя...

Застигат ме и бури и беди.
Пълнят се очите със сълзи.
Вятър вее срещу мен.
Огън ме изгаря някой ден.
Друг път озовавам се във плен
на някой хищник разярен.
Но...Приятелят до мен
спасява ме от всяка буря и от плен
и аз вървя по пътя...ден след ден...

Неусетно изнизват се край мен
и пролетния топъл ден,
и нежната, и тиха есен
преминава в студ и хлад,
а после жега...зной...и пак
аз вървя...вървя...бавно към върха.

И тъй минават ден след ден.
Ту в радост...песен...смях...
Ту в грижи...сълзи...гняв...
Но аз не спирам...все вървя
със поглед, вперен към върха.

И тъй ще бъде всеки ден.
Кога с усмивка, с лекота,
кога със болка и тъга,
ще премина през света
и вярвам... ще достигна
свойта цел...върха!


Автор - Jim Warren

Сърцето говори...

"По-скрито нещо от човека няма" - така гласи една народна мъдрост.
По мое мнение, човек не е нито толкова скрит, нито толкова потаен, стига да сме се научили, да слушаме и да преценяваме внимателно събеседника си. Ще си спестим някои неприятни изненади и разочарования!
Как да се научим ли? - Има един Учебник, който ни учи на много мъдрост и ни дава полезни препоръки. Това е Учебника на Живота! Той ни показва начин, как да разберем и да преценим правилно, какъв е нашия събеседник и как да получим важна информация за него.
И тази информация няма да я получим от трети източник, а ще ни я даде самия ни събеседник!
Колкото и да не иска да си признае, че има недостатъци и да желае да ги прикрие, въпреки това, той сам ще ги сподели с нас, при условие, че ние имаме уши да "слушаме!"
Как ще се случи това?
Има само един източник, който може да ни снабди с нужните "база данни" и той е - СЪРЦЕТО! В Библията е записано:
"....Както водата отразява лице срещу лице,
така сърцето отразява, човек срещу човека!....
То е барометъра за състоянието на един човек! И словата, които ще изрече нашия събеседник, ще са показателни и ще ни покажат неговото вътрешно състояние.....неговият вътрешен свят!
Думите показват с какво е пълно сърцето му! Какви мисли и чувства го вълнуват. На какво се радва, за какво скърби, на какво се гневи, за какво завижда или на какво се възхищава. Дали е критичен? Озлобен ли е? Нещастен ли е? Дали обича да клюкарства или обича да се хвали? Дали е високомерен или сърдечен?......
"Добрият човек от доброто си съкровище на сърцето си,
изнася доброто, а злият човек от злото си съкровище,
изнася злото, защото от онова, което препълва
сърцето му, говорят неговите уста!"
Става ясно, че човек не може да остане скрит от нас, ако сме научили "рецептата", че сърцето на човека говори най-добре за самия човек!

Дано да имаме добри съкровища, от които да изнасяме и да даваме, колкото се може повече, най-доброто от себе си!

Главна роля

Творецът в мене е заспал,
отпуснал се е, натежал,
но не забравям и за миг,
че пиша Романа си велик.

Писатели сме и творци
и то на нашите съдби,
ковем уверено със чук,
извайваме живота си, сега и тук.

Всекидневно пиша таз история,
за един живот с кратка предистория,
който Бог изпратил е на таз'земя
да премине трудности и чудеса.

И писалката е с огнена следа,
записва всичко: болка, радост и вина.
Веднъж сътвореното от мен
не може да променя се съвсем.

И няма чернова и гума
да изтрия казана, ненужна дума,
да зачеркна тежка ситуация,
да направя по-добрата комбинация.

И нямам право на повторение
щом била съм в прегрешение!
Кадърът заснима се веднъж,
записва всичко: мисли,чувства наведнъж.

Не мога и да редактирам
и по-доброто да избирам.
Остава единствено решение,
дубълът да се повтори,
с най-доброто изпълнение.

Да, дубълът ще се повтори, знам,
но оригиналът ще остане там.
Ще се вижда ясно мойта грешка
и греховността на плът човешка.

Кадър подир кадър, в ден един
ще се получи филм неповторим.
Всичко запечатано е в този филм
и разглежда се от Всемогъщий Властелин.

Не може да се прави там корекция
сила няма никаква протекция
най-доброто изпълнение
има там решаващо значение.

И тъй, ден след ден,година след година
животът ценен си премина.
Неусетно времето лети
отминават месеци и дни.

Сребро в косите заблестява
и чар неповторим придава,
а филмът става по-добър,
по-чудесен, по-интересен.

И ставам по-добър актьор,
воден от най-добрия Режисьор.
Всяка роля с чувство изпълнявам
и на Оскара се надявам.

Да получа ценния Оскар,
да ми бъде даден той във дар
за превъзходната игра,
за чистотата на моята душа.

Така се ражда всякоя история,
всеки има своя предистория,
създава всеки филма свой
във него той е главният герой.

Нужда има всеки от подкрепа
да бъде той под нечия опека,
да направи най-добрия филм
и този филм да е неповторим.

Главният герой във моя филм
избира на кого да е любим,
дали служител да е на Доброто
или да е в капана той на Злото.

И ти си главният герой във твоя филм
от теб зависи, дали филмът ще е неповторим,
дали ще избереш да си любим
на Бога Свят и на Неговия Син?

На какво да се радваме?

Животът ни е непрестанна борба. Всекидневно сме изправени пред различни трудности и изпитания, и понякога се задъхваме, с последни сили едва ли не, се борим за оцеляването си...Недоимък...лишения и в материално, и в емоционално отношение. Поради тази причина срещаме агресивни хора, намръщени от недоволство лица, лишени от радост и любов сърца.... за съжаление...И все по-често чуваме някой около нас да задава или ние самите задаваме следния въпрос: "Има ли на какво да се радвам? На кое от всички изброени неща да се радвам? Та животът ми е толкова тъжен и непоносим - как да се радвам?" Тъжна, отчайваща картина ...обезсърчение...отчаяние...отчуждение...студенина между хората...духовна нищета...липса на вяра, липса и на радост.

За съжаление това е така, но е част от действителността, която ни заобикаля, а не цялата действителност. Това е едната страна...тъжната...нелицеприятната. Виждайки я, преживявайки я, се обезсърчаваме и губим радостта от сърцата си, а толкова се нуждаем от нея, защото тя ни зарежда с оптимизъм, увереност, кара ни да се чувстваме живи, енергични, дава ни сили и воля да се борим, укрепва духа и тялото ни. Улисани и забързани обаче в ежедневните грижи и проблеми, в разрешаването на поредния, сложен житейски казус, често забравяме за нея. Тя, просто липсва в сърцето ни.Там се е настанила тъгата, тъжното настроение доминира през по-голямата част от деня. Загрижени за всеки следващ ден и потънали в проблеми, не виждаме никакво оптимистично решение на нещата. В полезрението ни за дни, седмици напред, а понякога и месеци, като че ли не се вижда разсейване на тъмните облаци, струпали се над нас. Невесели, тъжни мисли забулват сърцата и лицата ни. Изпадаме в депресивни, стресови състояния. Настъпва безразличието, което противно на радостта, отнема силите и енергията на човек, волята да се бори и побеждава...И това е така , защото в сърцата ни липсва радостта.

И все пак, въпреки трудностите и препятствията има толкова много неща, на които можем искрено да се зарадваме, нужно е само да се доверим на Бог и ще можем да отделим скъпоценното от нищожното, важното от по-маловажното, хубавото от не чак толкова хубавото, красивото от пошлото в живота, и тогава ще видим всички онези " малки неща", които ни карат да се усмихваме, и които носят радост в сърцата ни. Онези неща, които са навсякъде около нас и ни съпътстват от ранна сутрин до късна вечер, и така сме привикнали с тях, че в един момент престават да ни впечатляват, остават незабелязани и ги приемаме едва ли не като даденост. Нещо, което по право ни принадлежи или сме го заслужили. Истината е, че Бог в своята огромна милост ни благославя с тези неща.

Нека се радваме, че живеем и дишаме въздухът на тази земя, че имаме любими хора до себе си, които да обичаме и да ни обичат. Нека се радваме на нежното " Обичам те" и нека казваме " Обичам те" на любимият, любимата, на детето, на родителите ни, които са до нас и ни подкрепят, дори и в ситуациите, когато грешим, на хората, които наистина обичаме и на които държим. Това носи огромна радост на всички. Нека се радваме на възможността да споделим с любим човек сутрешната чаша чай или кафе.....

Нека се радваме на най-ценното, с което Бог ни благославя в този живот - децата. На нежните детски ръчички, прегърнали ни с толкова много любов....

Можем да се радваме на всеки нов ден, който е и нов шанс, и ново начало, на всяко утро, изпълнено със свежест и настроение, на изгрева... на нежният слънчев лъч, който ни гали и като, че иска да ни каже: " Здравей, приготви се да посрещнеш и изживееш днешният ден с радостно и благодарно сърце, за всичко, което имаш, и което ще получиш през днешният ден от твоят Създател"!

Можем да се радваме на многообразието и красотата на цялата палитра от цветове и багри, които ни носи есента....на усмихнатият съсед, когото сме срещнали рано сутрин...на загрижеността на приятел.....за това, че виждаме слънчевата светлина.....

Нека се радваме на всеки нов живот, дошъл на тази земя!
И на всички " малки неща", които изпълват със смисъл и съдържание целият ни живот. Нека не завиждаме и не мразим и тогава ще имаме радост в сърцата си и усмивка на лицата си и наистина ще се радваме на всяко малко щастие, на всяка топла дума, на всеки поглед нежен, на всяка приятелска ръка, на всеки добър и ценен съвет...защото само, ако имаме радост в сърцето можем да забележим и да оценим всички тези "дребни неща". " Весело сърце прави засмяно лице" - пише в мъдрата книга - Библията.

Къде да открием радостта? - тя е там, където откриваме и откъдето получаваме, и вярата, и любовта, и свободата и мъдростта...при Извора на Любовта! А Извора на Любовта е самият Бог!
Автор - Jim Warren

Заключено сърце

Бездушно ръцете си простира,
в прегръдка огнедишаща замира,
сломен от ледено дихание,
задъхва се светът от болка и стенание...

Боли от самота...
от безразличие...студенина...
А суетното сърце
не може обич да даде.

Питаш се във този час:
Какво да сторя, мога ли
със нещо аз, с
болка нечия да се преборя?

Не заключвай дверите сърдечни -
от там са изворите вечни!
В ритъма на любовта сърцето да тупти
със огнен пламък да гори!

Забързаният устрем на
дните си поспри!
Едничък миг вълшебен улови...
Със приятел поседни!

С блага дума утеши...
С ангелско крило нежно погали!
Със надежда сърцето препълни...
На изгубилият вяра, увереност вдъхни,

от изгубилият смелост,
страха отдалечи!
На страдащият - нестихващата
болка в душата утихни...

Понякога дори не говори...
С нежност кадифена погали!
Изстрадала душа стопли...
Слънчева усмивка подари...

Нараненият не отминавай ти
криле му дай да полети...
С обреченият...просто помълчи...
Каквото можеш ти дари,

като светулка мъничко да е дори!
Само не заключвай своето сърце,
че какво ли може да даде
едно заключено сърце?