Заключено сърце

Бездушно ръцете си простира,
в прегръдка огнедишаща замира,
сломен от ледено дихание,
задъхва се светът от болка и стенание...

Боли от самота...
от безразличие...студенина...
А суетното сърце
не може обич да даде.

Питаш се във този час:
Какво да сторя, мога ли
със нещо аз, с
болка нечия да се преборя?

Не заключвай дверите сърдечни -
от там са изворите вечни!
В ритъма на любовта сърцето да тупти
със огнен пламък да гори!

Забързаният устрем на
дните си поспри!
Едничък миг вълшебен улови...
Със приятел поседни!

С блага дума утеши...
С ангелско крило нежно погали!
Със надежда сърцето препълни...
На изгубилият вяра, увереност вдъхни,

от изгубилият смелост,
страха отдалечи!
На страдащият - нестихващата
болка в душата утихни...

Понякога дори не говори...
С нежност кадифена погали!
Изстрадала душа стопли...
Слънчева усмивка подари...

Нараненият не отминавай ти
криле му дай да полети...
С обреченият...просто помълчи...
Каквото можеш ти дари,

като светулка мъничко да е дори!
Само не заключвай своето сърце,
че какво ли може да даде
едно заключено сърце?