Момиченце малко
искрица държи,
в мънички длани
нежно крепи!
С поглед сияен,
с порив лъчист,
протегна ръчички
към небосвода чист!
Тръгна полека
по бяла пътека!
От изгряла Звездица,
взема си искрица!
Скрита в сърцето
искрата стаи,
вятър - немирник
да не угаси!
На болно детенце
с тъжно сърце,
в дома край реката
ще отнесе!
Вяра и радост
да му донесе,
Звездата огряла
Витлеемско небе!
Няма коментари:
Публикуване на коментар