Вирус " Клюка "

Клеветник броди по света -
със цел да наруши Мира.
Да посее омразата в сърца,
да погуби човешката душа.

Тоз клеветник е Сатана.
Той изкушава Божиите чада.
Разпръсва вирус между тях,
за да ги изпълни с грях.

Да се заразят със вирус "Клевета"
и омърсят очистените си сърца.
Да се намерят в духовна нищета,
да се изгубят в тъмнина.

Да! Вирусът се казва " Клюка."
Кой какво говори, хич и не му пука.
Едно е важно -да стои и да говори
и това днес колко пъти ще се повтори.

Да се меси в чуждия живот,
а неговия - на автопилот.
Да обсъжда: кой се скарал, кой се сбил,
кой във кафенето е препил.

И това е сладка приказка за теб,
с това се храниш, всичко ти е на ред.
Но знай, че твоята душа стене
под напора на туй голямо бреме.

Това я пълни с мръсота,
пръска я със кал, с нечистота.
И таз очистена със Свята кръв душа
се връща пак във тъмнина.

Там във мрак и тъмнина
е царството на Сатана.
Раздори, завист и вражди -
клюката ги породи.

Когато се впускаш да клюкариш
припомни си тез слова -
сам пред себе си затваряш
небесните врата.

От тез небесни, чудни порти,
от гдето идва Светлина -
няма нищо да получиш,
щом владей те Сатана.

Ти, бори се мила душо
с този грях, със Сатана.
Забрави за вирус "Клюка" -
сила имаш във Христа.

Във Христа ще изцелееш.
Във Христа ще победиш.
Да одумваш брата няма да посмееш -
благословение ще си посееш!

Ти се радвай във Исуса
весели се, песни пей.
Вместо да говориш клюка,
семето на Бога сей!

И така ще се превърнеш
от клеветник в свят човек.
И живота си ще преобърнеш -
благословен ще си до век.

И Господ ще е доволен,
че не роб си, а свободен,
че живееш в светлина,
а и ходиш по Духа.

И така: вземи решение
да си силен в дух и плът.
Далеч бъди от прегрешение,
извърви достойно земния си път.

И Бог ще те благослови
и със сила зареди,
за да станеш нов човек,
да му служиш ти до век!

Трудните моменти

На всеки от нас се налага да преодолява препятствията, възникнали по време на пътуването ни, докато сме тук на тази земя. Нека не се отчайваме, ако точно в този миг имаме проблеми и нещата не се случват, както бихме искали, не следват предварително очертаният от нас план. Няма нищо случайно! Не случайно преминаваме през тези изпитания, не случайно животът ни ги поднася и въпреки, че са тежки, нека не губим вярата си, че ни предстои нещо много по-добро за в бъдеще, че всъщност ни предстои най-доброто, и ние трябва да преминем през тях, за да станем не само по-силни, по-смели, но и по-добри. Защото преодолявайки всяка възникнала пред нас трудност, ставаме по-силни, учим поредният си житейски урок, подготвяме се за следващото предизвикателство в живота ни, именно, защото животът ни е една постоянна борба за преодоляване на тези изпитания. В Библията е записан следният стих: " Не е ли земният живот на човека, борба за воюване?" Да, борба е и то всекидневна! Да, воюваме и то всекидневно срещу толкова много неща, най-вече със себе си, но това е друга тема. И за да побеждаваме в битките, наистина трябва добре да сме въоръжени със сила, любов и търпение!

Истина е, че, за да израсте една гъба и е необходима една нощ, но тя е крехка, нежна, не може дълго да издържи. Много лесно, без никакво усилие можем да я унищожим, винаги, когато решим да го сторим! Докато за огромният и мощен дъб е необходимо дълго време, за да израсте - години, но е величествен, силен, непоклатим, устоява срещу всяка буря, дори ураганни ветрове не са в състояние да сломят неговата съпротива и да го унищожат!

Никой от нас не би желал да бъде като крехката гъба - беззащитен и слаб, а бихме желали да притежаваме силата и несломимият дух на дъба, за да се справяме и преодоляваме успешно трудните мигове в нашият живот.

А, и знаем, че " това, което не ни убива, ни прави по-силни ", така, че изпитанията, които несъмнено идват в живота на всеки един от нас ни правят, и по-силни, и ни подготвят за следващата битка - с една дума, колкото и странно да звучи, и нереално за някой - те са за наше добро!

Вярно е, не е лесно, когато преминаваме през тях, страдаме, съкрушават духа ни, понякога се отчайваме...с една дума - боли, но това е за момента. Нека в такъв момент не забравяме следните стихове, който лично на мен ми дават огромна сила и мощ, за да се боря с тежките моменти. Ето ги и тях:
"Никое изпитание не се вижда на времето да е за радост, а е ТЕЖКО, но после принася правда, като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него! " и другият стих: " Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек, обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, за да можете да го издържите! "

Като преодолеем обаче изпитанието и си направим равносметка, обръщайки се назад, разбираме, че нещо сме научили, излизайки от тази ситуация, извлекли сме си поука, която ще ни е необходима за в бъдеще, усвоили сме урока, и не на последно място, освободили сме се от някакъв недостатък! Може мъничко, но в нас е настъпила промяна и тази промяна винаги е за наше добро, дори и в момента да не осъзнаваме пределно ясно този факт.

Така, че бъдете силни и смели, не се поддавайте на отчаянието, а запазете вярата и любовта в сърцето си! Те са тези, които ще ви помогнат! Помолете се, усмихнете се, дори и да ви се струва трудно, и слънцето на правдата ще грейне в душата ви, и ще освети най-тъмните и мрачни кътчета, и ще прогони най-мрачните и тъмни мисли от съзнанието ви!

Молитвата, усмивката, вярата, любовта, добронамереността винаги отключват в нас най-добрите и чисти намерения, и желания, готовността ни да даряваме, да обичаме, да помагаме, да проявяваме търпение и да влагаме разбиране!

Усмихнете се, радвайте се, обичайте се и не забравяйте:
Нищо в този свят суров
не се постига без Любов!

Ловец

Засада. Стръв. Капан.
Ловец изкусен, обигран.
Опънал силно тетива, изстреля
бързо любовната стрела.

В сърцето право я улучи тя.
В този миг силно тя си пожела -
да бъдат двама във едно.
Душа и тяло, и сърце -
завинаги на него да даде.

Огън...и сълзи

Пречиства огънят среброто!
Нагорещява и топи!
От примесите по среброто
не остават и следи!

Красива фигура да се оформи
без примеси, нечистота!
С изваяни и дивни форми,
туй накрая е целта!

Гори и жари и` сърцето,
разпалва и топи!
Ненужно всичко отстранява,
сърцето чисто засиява!

Прекрасна фигура се получава!
В огъня се промени!
От ден на ден по-красива става,
започва да блести!

Ще стане истинска, красива,
с чуден блясък ще искри
и много красота, и радост
на хората ще подари!

Но...преди това, през огън
ще премине...и сълзи!

Мъртва душа

Какво съм аз?
Частица от безкрая...
Прашинка, плуваща в безбрежността...
Кратък миг от Вечността.

Какво съм аз без Любовта?
Кимвал що дрънка, не звъни.
Без звук, без глас...и музика
вълшебна в мене не звучи.
Брулена от диви ветрове душа,
опожарена, опустошена,
от несбъднати мечти сломена.
Не струвам нищо на света,
ако да дам не мога...не горя...
щом не мога да обичам от душа!

Какво съм аз без Любовта?
С пробойна кораб в океан
от яростни вълни, безмилостно люлян,
потъващ в пълен от греховност океан!
Дори на себе си не мога да даря
мир, покой и топлина,
а как ли други да теша,
ако в сърцето ми я няма Любовта?

Какво съм аз без Любовта?
Дърво без корен, без живот.
Сухи клони без листа.
Безплоден силует, крачещ по света...
Кристално чиста като роса,
но...отронена във самота сълза.
Залязващ лъч във тъмнина...

Какво съм аз без Любовта -
без Святата, Божествена?

Ранена...мъртва съм душа!