С него

Имаме си ний едно
смъртоносно, буйно зло.
Веднъж казва, че обича
друг път от всичко се отрича
и...език се то нарича.

С него ласкаем до небесата
с него проклинаме в душата.
С него хвалим се безмерно
с него говорим лицемерно.
С него убеждаваме вълшебно
с него лъжем прекомерно.
С него възхваляваме приятел
с него ставаме предател.
С него благославяме света
с него влиза в нас греха.
С него в` вярност се кълнем до века
с него унижаваме Човека.
С него говорим за любов
с него отпращаме човек, дошъл със тъжен зов.
С него клюките говорим
с него и за святост даже спорим.
С него думи нежни тихичко редим
и пак със него викаме, крещим.
С него вършим всичките злини
с него пак твърдим, че сме добри.

Говорим думи ту добри, ту зли
тъй минават всичките ни дни.
А кой пред Страшний съд ще ни спаси?

И...кажете вий сега,
извира ли от белокаменна чешма
и сладка, и горчивата вода?