На какво да се радваме?

Животът ни е непрестанна борба. Всекидневно сме изправени пред различни трудности и изпитания, и понякога се задъхваме, с последни сили едва ли не, се борим за оцеляването си...Недоимък...лишения и в материално, и в емоционално отношение. Поради тази причина срещаме агресивни хора, намръщени от недоволство лица, лишени от радост и любов сърца.... за съжаление...И все по-често чуваме някой около нас да задава или ние самите задаваме следния въпрос: "Има ли на какво да се радвам? На кое от всички изброени неща да се радвам? Та животът ми е толкова тъжен и непоносим - как да се радвам?" Тъжна, отчайваща картина ...обезсърчение...отчаяние...отчуждение...студенина между хората...духовна нищета...липса на вяра, липса и на радост.

За съжаление това е така, но е част от действителността, която ни заобикаля, а не цялата действителност. Това е едната страна...тъжната...нелицеприятната. Виждайки я, преживявайки я, се обезсърчаваме и губим радостта от сърцата си, а толкова се нуждаем от нея, защото тя ни зарежда с оптимизъм, увереност, кара ни да се чувстваме живи, енергични, дава ни сили и воля да се борим, укрепва духа и тялото ни. Улисани и забързани обаче в ежедневните грижи и проблеми, в разрешаването на поредния, сложен житейски казус, често забравяме за нея. Тя, просто липсва в сърцето ни.Там се е настанила тъгата, тъжното настроение доминира през по-голямата част от деня. Загрижени за всеки следващ ден и потънали в проблеми, не виждаме никакво оптимистично решение на нещата. В полезрението ни за дни, седмици напред, а понякога и месеци, като че ли не се вижда разсейване на тъмните облаци, струпали се над нас. Невесели, тъжни мисли забулват сърцата и лицата ни. Изпадаме в депресивни, стресови състояния. Настъпва безразличието, което противно на радостта, отнема силите и енергията на човек, волята да се бори и побеждава...И това е така , защото в сърцата ни липсва радостта.

И все пак, въпреки трудностите и препятствията има толкова много неща, на които можем искрено да се зарадваме, нужно е само да се доверим на Бог и ще можем да отделим скъпоценното от нищожното, важното от по-маловажното, хубавото от не чак толкова хубавото, красивото от пошлото в живота, и тогава ще видим всички онези " малки неща", които ни карат да се усмихваме, и които носят радост в сърцата ни. Онези неща, които са навсякъде около нас и ни съпътстват от ранна сутрин до късна вечер, и така сме привикнали с тях, че в един момент престават да ни впечатляват, остават незабелязани и ги приемаме едва ли не като даденост. Нещо, което по право ни принадлежи или сме го заслужили. Истината е, че Бог в своята огромна милост ни благославя с тези неща.

Нека се радваме, че живеем и дишаме въздухът на тази земя, че имаме любими хора до себе си, които да обичаме и да ни обичат. Нека се радваме на нежното " Обичам те" и нека казваме " Обичам те" на любимият, любимата, на детето, на родителите ни, които са до нас и ни подкрепят, дори и в ситуациите, когато грешим, на хората, които наистина обичаме и на които държим. Това носи огромна радост на всички. Нека се радваме на възможността да споделим с любим човек сутрешната чаша чай или кафе.....

Нека се радваме на най-ценното, с което Бог ни благославя в този живот - децата. На нежните детски ръчички, прегърнали ни с толкова много любов....

Можем да се радваме на всеки нов ден, който е и нов шанс, и ново начало, на всяко утро, изпълнено със свежест и настроение, на изгрева... на нежният слънчев лъч, който ни гали и като, че иска да ни каже: " Здравей, приготви се да посрещнеш и изживееш днешният ден с радостно и благодарно сърце, за всичко, което имаш, и което ще получиш през днешният ден от твоят Създател"!

Можем да се радваме на многообразието и красотата на цялата палитра от цветове и багри, които ни носи есента....на усмихнатият съсед, когото сме срещнали рано сутрин...на загрижеността на приятел.....за това, че виждаме слънчевата светлина.....

Нека се радваме на всеки нов живот, дошъл на тази земя!
И на всички " малки неща", които изпълват със смисъл и съдържание целият ни живот. Нека не завиждаме и не мразим и тогава ще имаме радост в сърцата си и усмивка на лицата си и наистина ще се радваме на всяко малко щастие, на всяка топла дума, на всеки поглед нежен, на всяка приятелска ръка, на всеки добър и ценен съвет...защото само, ако имаме радост в сърцето можем да забележим и да оценим всички тези "дребни неща". " Весело сърце прави засмяно лице" - пише в мъдрата книга - Библията.

Къде да открием радостта? - тя е там, където откриваме и откъдето получаваме, и вярата, и любовта, и свободата и мъдростта...при Извора на Любовта! А Извора на Любовта е самият Бог!
Автор - Jim Warren