Свойто лутане спира
душата ми днес.
Тих пристан намира,
скъпоценна вест -
перла безценна открива.
Отвъд вечността
ангелски глас
нежно изрича:
" Христос те обича! "
На пресекулки, бавно
премигва умът ми и срича...
С теменужена нежност
душата погали,
алое и смирна
във дар ми остави.
Сияен рубин
изгря във душата -
сам Божият Син
ме обикна в отплата
на оковите тежки
и мойте грешки.
И вече до мен Е
във мрак и беди,
щом с Него съм зная
нищо не ще ме победи.
В славно присъствие
Духът ми обви.
До Себе Си - Царствен
и мен извиси!
Гласът Му тъй нежен,
благ и копнежен
в ума ми шепти:
" Обичам те, Аз!
Обичай Ме, ти! "
